Кабинетът на директора

Той се усмихна и влезе, а аз потънах в мисли пред вратата. Последно си говорехме за спортове, така че се замислих върху това. Шахът беше интересен спорт, но далеч от моите възможности. Таблата също. Днаех правилата, но рядко намирах време да играя или гледам шах-игра. Баскетболът беше спортът, върху който имаш по-широко мнение. От първата си година съм била мажоретка, бодкрепяща баскетболисти, така че бях присъствала на много баскетболни мача. Харесвах този спорт. Намирах странна грация в на практика съвсем примитивните движения. Наложите се да излезна от малките си размисли, защото Марк се показа от кабинета.
- Как мина? - запитах аз. - Успя ли да се запишеш?

Престоят му във кабинетът продължи около половин час и през цялото това време беше много нервен и колкото и да се опитваше да запазва спокойствие,момечто беше на ръба на нервната криза.Щом влезе вътре,представи се на господинъ директорът,който му хвърли бърз поглед и след което веднага преминаха към същината на въпроса.
Ашли се оказа парва и директорът беше истинско съкровище,който се отнесе много добре и му помогна при изборът на учебните предмети и други те подробности.
След като изелез от кабинетът и се оказа перд Ашли,реши да си поеме малко въздух и да въздъхне облекчено,защото пресотят му вътре перимана повече от чудесно и срещна голяма отзивчивост от стра на господин директорът.
-Успях да се запиша-отвърна Марк и почуства как камък му пада от раменете.Разбра,че не трябваше да се стряска много и да не се страхува от излишни неща.Директорът се отнесе много добре със мен,записах си всички те предмете,а по физическо реших все пак да си запиша баскетбол.осве нотва ми даде абонаметна карта за библиотеката,ключът за шкафе номер 10,което ще бъде моето,програмата за часове и карта със която ще имам безпалтен достъп до столовата и ще си взимам всичко без да плащам.завърши момчето и се облегна на стената,защото имаше чуство,че беше разказал дълъг роман.Беше много изморен,така че после щеше да се прибере у нас и да си почине,а пък после щяха да се разберат със Ашли пък да посетят някой от заведенията.

- Е радвам се, че всичко мина добре. Ще се видим после по някое време или вече в училище. - Казах аз и наистина се почувствах изморена. Беше дълъг ден и имах нужда от почивка. По неговото изражение можех да кажа, че той е също изморен. Отдалечавахме се бевно от кабинета на г-н Андрю и си говорехме за училище. Разделихме се на двора, като всеки пое по своята посока. Обещахме си да се слещнем пак скоро. След броени дни щеше да започне учебната година, така че щяхме да се виждаме често.