Кабинетът по готварство

Най-сетне дойде време и за училището,което толкова много му липсваше през лятото и сутринта Марк се събуди в чудесно настроение,опарви стаята си и слезе долу да закуси.Нямаше търпение да се види с своите съученици,който напоследък се бяха изгубили и нямаше никакви веста от тях.Тази година имаше доста планове,така че трябваше внимателно да ги разпредели,за да може да осъществи всичките.
Точно в 7,50 часа той излезе от вкъщи и хвана училищният автобус,претъпкан красиви момичета и момчета,който гледаха как да дразнятшофьорът-старият г-н Маршъл и обичаха да му правят номера.
В игри и закачки времето много бързо мина и ето скоро те приситгнаха и момчето бързо влезе в сградата и се запъти към шкафчето,за да си вземе нещата.Беше попаднал на новата си програма за тази година и с удивление установи,че всеки вторник ще имат час по готварство.Е,това не го беше очаквал,но нищо беше убеден,че ще падна голяма веселба и влезе в кабинетът,който засега беше празен,но се виждаше че още този час тинейджърите щяха да се залавят на работа.
Набързо се преоблече и като остана доволен бялата мантия ,която щеше да ползва по време на часовете,поговори си малко сучителката-г-жа Алиша Барнс и разбра,че по време на часовете всеки ще бъде разпределен по двойки и заедно с партньора си,щяха да работят върху различни неща,но и тя щеше да им помага и нямаше да ги оставя да правят бели и ли нещо пообно.
Чуха се стъпки и момчето бързо се върна на мястото си и нямаше търпение да започнат,защото готварството за него щеше да бъде хем предизвикателсто,хем забавление и искаше да пробва възможностите си дали ще се справи с тази работа.

Сутрин като всяка друга, само че с едно малко изключение. Лятната ваканция вече бе свършила и трябваше да ходя на училище. Набързо си сложих един душ и след още половин час приготвяне излязох отвкъщи и се запътих към училищния автобус, който стоеше паркиран пред къщата. Още на първата стълба на превозното средство усетих веселата глъчка и виковете на съучениците ми. С доста от тях се бях чувала, но имаше и такива с които не бях. Седнах до някакво непознато момиче, най- вероятно беше нова, защото познавах всички.
- Слизайте! - каза старият г-н Маршъл на който очевидно му беше дошло до гуша от шегите и подмятанията на всички.
Изнизах се от автобуса бързо преди да е настанал пълен хаус и се запътих към шкафчето си. Оставих си нещата и взех само необходимото.
Вече бях пред вратата на стаята по готварство, отворих я и седнах на един чин. След известно време госпожа Барнс дойде при мен и ме поздрави.
- Много си се променила, Кейт- отвърна с лъчезарна усмивка.
- Надявам се към добро. - казах горделиво. Никога не съм била от срамежливите, обичам когато някой ме заговори дори и да е учител.
- разбира се! - засмя се, а след малко отиде отпред на дъската и каза:
- Сега ще ви разпределя по двойки. След като разберете кой с кой е ще бъдете партньри до края на годината. - заяви тя и започна да ни разпределя.

Разпределянето протече много бързо и предизвикваше различни реакций,защото някой от тях искаха да бъдат със свойте гаджета,но това не беше концерт по желание и трябваше да слушат учителката.На него му беше просто любопитно да разбере с коя ще се падне ей така,да види дали ще му хареса или пък ще пожелае друго момиче при себе си.Така се беше вглъбил в себе се,че гласът на госпожа Барнс така го стресна,че подсокчи и лицето му придоби уплашен вид.
Трябваше му няколко секунди да се овладее,а тази негова реакция предизвика оше по-голям смях в залата.
-Извинявай,момчето ми не исках да те стресна-приближи се до него учителката и се усмихна:Но сега едва ли ще се стресне и се надявам,че ще бъдеш доволен,защото твоя партньорка до края на годината ше бъде Кейт Рийзър.
Това име предизвика истински шепот сред останалите и видя как се подхилкват,щом видяха изненаданото му лице и вътрешно вероятно си мислеха,че трябва да се възползва от положението.
Още не беше се сетил да попита коя е Кейт,когато учителката се обърна към някога и меко каза:
-Ако обичаш,ела Кейт да те запозная с едно много мило и трудолюбиво момче,което признавам си е моя слабост-при тези думи,той се изчерви,но бързо се овладя и се изправи,за да се запознае с новаат си партньорка.
Трябваше ли да се изнендва,когаго тя се появи и я видя,не знаеше това,но едно беше сигурно определно му грбана вниманието и много му допадна,макар че хич не го показа.
-Здравей,аз съм Марк Василевич!Приятно ми е-каза тинейджърът и като протегнаръка,изгледа я от главата до петите и на ум й даде доста висока оценка.Никак не обичаше да се заглежда по момичета,но тя беше изключение и се надяваше добре да се сработят по време на курсовете.

- Ако обичаш, ела Кейт да те запозная с едно много мило и трудолюбиво момче, което признавам си е моя слабост. - каза госпожа Бърнс и протегна ръка към мен.
Бавно се приближих до момчето, което се очертаваше да бъде мой партньор за цялата година, а той ми се представи.
- И на мен ми е приятно, както разбра се казвам Кейт Рийзър. Надявам се да станем добри приятели. - казах и се усминхах топло, а той ме огледа от глава до пети. Чувах кикотът на съучениците ни, но не обрънах внимание, а се съсредоточих върху момчето. Имаше страхотни черти по цялото си лице, а очите му бяха такива, че всеки можеше да му завиди. Нищо не казах защото щях да се почувствам доста неловко ако аз съм тази, която прави комплиментите.
- Е, да започвам с днешният урок.. - каза госпожа Бърнс и се обърна към всички бърборещи и шумящи двойки, които още с погледа и разбраха, че трябва да млъкнат.
Най-после в стаята настъпи пълна тишина и учителката започна да обяснява задачта за днес...


П.П Съжелявам за закъснението, но компютъра ми се развали и нямах възможност да седна...

-Няма да бъда много многословна и ще ви помоля да пазите тишина и да не говорите-каза учителката и се обръна към две момчета,който пордължаваха да се хилят и да подмятат погледи към Марк и Кейт,сякаш намекваха нещо.
Часовете по готварство едва ли щяха да бъдат скучни,но той лично се надяваше да не парвят нещо много сложно,защото вероятно щеше да предизвика истинска кулинарна катастрофа наоколо.
Беше доволне,че и Кейт го прие така топло и бе останала доволна от това разпределение и се надяваше искренно да се сработят и да работят добре в екип.
-Няма да ви мъча много и ще ви дам нещо по-лесно-започна учителката и след секунди написа на дъската с едри букви тяхната първа задача:Питка с мляко
Ето и продуктите,който ще използвате и след малко като мина ще ви ги раздам и се захващате на работа-каза меко г-жа Бърнс,сякаш усещайки,че резултатът няма да е много сполучлив.
За тестото:
* 1 кг брашно
* 1 яйце
* 1 ч.ч. прясно мляко (по-маслено)
* 1 ч.ч. хладка вода
* 1 кубче мая
* 1 ч. л. сол
* 1 ч.л. захар
* 4-5 с.л. масло или маргарин
За намазване на питката
* 2 жълтъка
Марк остана доволен от факт,че няма да се трепи още първия час и да се мъчи като някой вол,по-добре с партньор,отколкото сам и да става за резил.Учителката дойде на тяхната маса,постави продуктите и на един лист им написа начина на приготвяне и стъпките който да следват.Марк и Кейт прочетоха внимателно написаното,за да го запомнят добре и да са сигурни,че няма да стане някой беля.Момечто облече престилката си,сложи си бялата шапка и попита:
-Така,уважаеми парньоре,готова ли си за първото изпитание,макар че не те попитах дали обичаш питки?- в доста развеселен вид я попита Марк и видя как тя се усмихва.На него му беше леко,защото това щеше да бъде първият път който ще прави нещо подобно и не се страхуваше от резултата,каквото и да стане това ще му послужи за урок.

- Обичам.. - казах с широка усмивка на лице.
Прегледахме листа за последен път и взехме необходимите продукти.
- Да знаеш, че не съм от най- напредналите в тази работа.. - погледнах извинително, но после се засмях. Марк кимна и някак си се успокоих. Взехме нещата и започнахме да изпълняваме лека по лека и стъпка по стъпка всяко едно от указанията.
Попринцип не бях от срамежливите и без никакъв проблем успявах да заговарям момчетата.
Като седмокласниците изсипах малко брашно на плота и малко размазано, но все пак четливо написах.. "Какво ще правиш след часовете" засмях на физиономията, която направи след като го прочете.
- Ако има нещо, кажи? - прибавих след малко и го погледнах въпросително. - А и след като ми отговориш на този имам още един въпрос.. Ти обичаш ли питка? - засмях се и взех маята..
Очаквах, че ще забъркаме нещо, което със сигурност нормален човек не би вкусил и донякъде това си личеше по действията ни. Правехме каквото можем, но все пак през живота си не бях готвила много.. даже почти не бях.

Това щеше да е интересен експеримент как двама неопитни тинейджъри се опитват да направят нещо,макар и да знаеха че може и нищо да не стане.Радващото беше,че бяха в приповдигнато натроение и работеха доста усърдно и по този начин взаимно си помагаха.След като Кейт изсипа брашното и добави към него водата и Марк се захвана концентирарно да меси и да меси в пордължение на 20 минути,докато накрая се получи топка,която приличаше на питка.
-Все още сме в началото,но не изглежда толкова зле-усмихна се той и продължи да работи,докато партняорката му се занимаваше с яйцата и хладката вода,който трябваше да добави.При тях все пак имаше някакъв резултат за разилка от повечето двойки,ъкдето се получаваха наиситна комични и смешни ситуаций.
С очите си я наблйдаваше внимателно как парви кладенче в средата и счупва яйцето,а после добави захарта,солта и водата и накрая млякото,което щеше да донесе привкус на питката.
Бяха се изпоцапали здравата,но на тяхната маса кипеше оживен труд и това направи впечатление на госпожа Бърнс,която тръгна към тях,за да виги докъде са стигнали.
-Знаеш ли,много добър екип сме-каза момичето и въобще не се замисляше за външният вид,а продължи меси тестото до средно ниво и след това започан да го удря 150 пъти в плота или масата.
Докато я чакаше,Марк се захванада приготви маргарина и баслото,защото набилжаваха вече втората част от работата,тестото вече беше почти готово,но изневиделица се подхлъзна и се блъсна в г-жа Бърнс и на мига върху тях тримата се разля обилно количесто олио и масло,който се разляха по тях и дори Марк се стовари на земята и тежко удари ръката си.

Като по чудо всичко вървеше почти добре, огледах се и като видях работата на останалите двойки даже реших, че се справяме перфектно спрямо тях.
- Знаеш ли,много добър екип сме.. - усмихнах се широко и не обърнах внимание на окаяният ни вид. Госпожа Бърнс тръгна към нас усмихвайки се и още по физиономията й прецених че е доволна от нас.
Изведнъж изпуснахме тестото и то се подхлъзна. Всичко стана в олио, смехът и кикотът ставаха все по - силни и по - силни. Марк се подхлъзна и падна на земята, изглежда че се удари доста силно.
Веднага тръгнах притеснено към него, но в най- неподходящият момент телефонът ми звънна. В суматохата докато го изваждах от джоба си аз също се подхлъзнах и се сгромолих до него на пода.
В началото усетих силна и пронизваща болка, защото си бях ударила главата. Зави ми се свят, а госпожа Бърнс дойде при нас с Марк. Изправи ни, а аз се засмях защото просто не ми оставаше нищо друго. Марк ме последва, но определено ръката още го болеше.
- Госпожо.. Може ли с Марк да отидем до лекарският кабинет? - попитах учтиво и все още замаяно.

Учителката изглеждаше толкова ужасена и изплашена,че се вцепени и в първите няколко секунди не можа да каже дума.Всичко се разви толкова светкавично и бързо,че нямаше време да се реагира на ситуацията.Тя се приближи до децата,помогна им да станат и ка то огледа последиците след тази случка,която беше едновременно смешна и трагична,отвърна:
-Хайде,да не се отачйвате след станалото.Мисля,че все пак от тестото може да се направи нещо,така че трудът ви няма да отиде на вятъра.
Марко докато стенеше тихо от болка,погледна към падналото тесто омацано от олио и яйца и напарво му притъмня от гняв и яд,че всичко отиде по дяволите.Толкова време се бяха старали с Кейт,а сега заради една инцидентна случка всичко се провали.
-Както и да е,смятам,че вашето здарве е по-важно и веднага ви пускам да отиде при лекарският кабинет,за да ви прегледа нашият доктор-господин Твен и ако име нещо сериозно,елате пак при мен.
Смехът и гласовете бяха замлкънали и другите продълижха да работят,макар че им беше досат любопитно да разберат какво ще сега и дали въобще ще продължат часът.
-Какво ще стане с работата ни,всичко което започнахме да правим?-каза с тъга момечто,което стисна зъби и мъчейки да преодолее болката в ръката изрази огорчението си.
-Нищо няма да правя,освен че ще ви пиша шестици и на двамата,защото работата ви вървеше много добре и при вас се виждаше доста голям резултат.После може Кейт да дойде пак и този път с мен да го довършим,а пък ти ще си отидеш у дома и ще си починеш.
-Това означава ли,че ни освобождавате от час?-попита момичето докато опипваше главата си,която не беше в кръв,но цялата й коса беше в олио и боклуци.
-Разбира се,а сега вървете и не се бавете-каза добордушно учителката и каза на Тим,помощника в помещението да раздига и да почисти наоколо.