Мостът близо до парка

Брой мнения : 22 Join date : 02.05.2010

Имах нужда да подишам чист въздух,да помисля върху последните дни.Единственото,което ме успокояваше беше разходка с плейъра ми.Разбира се,всички песни бяха от тъжни по-тъжни,но депресията не ме е напускала от доста време.Вървях заслушана в текста на музиката,като от време на време припявах и гледах в една точка.И когато достигнех тази точка очите ми веднага си набелязваха друга.Сякаш за миг се озовах точно на това място.Замислих се за всичката тази драма в живота ми.

Брой мнения : 11 Join date : 02.05.2010

Стоях на една пейка и слушах някакъв хаус от телефона ми и разлиствах някакво модно списание.
Исках да разбера най-новите тенденции и някой клюки.
Бързо разгледах списанието и го оставих накрая на пейката.
Отдалеч видях ,че някой приближаваше.Беше някакво момиче и ми изглеждаше много позната.Щом беше много близо я познах.Това беше Ейприл.
-Хей.-поздравих я и й махнах с ръка, защото видях ,че слушаше музика и сигорно не ме беше чула.

Брой мнения : 22 Join date : 02.05.2010

Бях потънала в мислите си и сякаш не виждах и чувах нищо,дори не бях на тази планета.Изведнъж познат глас ме повика.Обърнах се и видях човека,който се опитвах да избегна,но ето ме пред нея.
-Ъм..здрасти Сам!Не съм те виждала скоро.
Не знаех какво да и кажа,дори не знаех на какъв етап сме в момента.

Брой мнения : 11 Join date : 02.05.2010

Тя се спря пред мен.Не знаех какво да й кажа.Ако продължавах да мълча тя сигорно щеше да отмине без да каже нищо повече.Колко много се бяха променили нещата.Стана ми много кофти как с най-добрата ми приятелка бяхме на ''Здрасти и чао''.Нямах и представа какво става в живота й.Беше изминало доста време от последния път когато си говорихме и споделяхме.
Реших да започна някакъв разговор за да не я оставя да отмине.
-Как си ,Ейприл?Как са нещата при теб?-усмихнах се и й предлойих да седне на пейката да си поговорим малко.

Брой мнения : 22 Join date : 02.05.2010

Седнах до нея на пейката и замълчах за секунда.Може би щеше да е по-добре да не я натоварвам с моите проблеми.Сякаш никога не свършват,а на нея сигурно и е втръснало да ме слуша да се оплаквам.Затова лепнах една усмивка на лицето си.
-Ами..не.Всичко си е по старо му,а при теб?
Беше адски странно да не споделя с най-добрата си приятелка как се чувствам,но не исках да натоварвам положението с допълнителна драма.

Брой мнения : 11 Join date : 02.05.2010

Познавах я.Нещо не беше наред.Усмихвеше се ,но това не беше една от най-истинските й усмивки.
Вярно, че можеше да заблуди всеки с нея, но не и мен.И все пак реших да не я разпитвам.
-И при мен няма нищо ново.
Настъпи доста неловко мълчание между нас.Преди никога не се беше случвало това.

Брой мнения : 22 Join date : 02.05.2010

Погледнах към ръцете си и започнах да си играя с ноктите.Винаги правех така когато беше станало неудобно,но не вярвах,че това може да се случи с най-добрата ми приятелка.Накрая наистина не издържах.
-Може би трябва да поговорим за това,все пак ние не се държим така,та ние сме Сам и Ей!

Брой мнения : 11 Join date : 02.05.2010

Не знаех как да реагирам на това.
Напомнянето за тази случка беше изненадващо.
Погледа ми се замъгли от появилите се сълзи, които с мъка преглътнах и казах:
-Ейприл, мисля ,че ти трябва първо да ми разкажеш всичко.Цялата истина без значение колко гадна е тя и след това ще говорим.
След казаното осъзнах с колко студенина го бях казала и съжалих ,но беше късно.
Тя започна да говори ...

След като станах,реших да потичам в парка.Беше късно утро и слънцето вече беше се издигнало високо.Беше началото на годината и исках да съм във форма.Все пак бях мажоретка.Никой не иска да гледа мажоретки с тлъстинки.Засмях се на собствените си мисли.Никога не съм била толкова повърхностна.Попринцип не ми пукаше какво мислят другите.Докато тичах видях две момичета.Нямах много приятели,затова реших да се запозная с тях.Бяха седнали на една пейка.Приближих се до тях и ги поздравих:
-Хей,прекрасен ден,нали?-казах аз.-Аз съм Селена.-представих се аз и зачаках те да ми се представят.

» Парка