Кея на плажа

След,като излезнаха от "Синята нота" Пейдж не беше решила,точно къде отиват въпреки,че вече знаеше какво ще правят.Кеят беше първото нещо,което привлече вниманието им.Тръгнаха натам.Спряха се някъде по средата на кея и Блейк се обърна с лице към Мат:
-Понеже не знам нищо за теб,а цял ден сме заедно предлагам да играем на една игра.
-Игра?!-повдигна той невярващо вежди
-Да,игра.-кимна момичето-Въпрос или предизвикателство.Съгласен?
Тя му хвърли очаквателен поглед.

Въпреки късният час след караоке-бара двамата се запътиха към плажа и по-специално - кея. Мястото беше красиво нощем. Морските вълни се разбиваха в дървения кей и издаваха приятен плясък. Друг шум почти нямаше. Когато Пейдж предложи да играят на тази игра, в умът на Мат изскочиха все приятни спомени. Много пъти бяха играли на това с приятели и винаги им бе било забавно. Мат беше човек на предизвикателстжото, за това изборът му не му беше труден.
- Обичам тази игра - каза щастливо той. - Нека започна аз. Избирам предизвикателството. Хайде, изненадай ме! - естествено предстояха забавни мигове, Мат беше наясно с това..

-Предизвикателство? - Пейдж се усмихна дяволито - Добре.Сам си го избра.
Тя седна накрая на кея и каза:
-Предизвиквам те да скочиш в морето с дрехите си.
Мат изглежда не остана много изненадана,а дори напротив,май беше очаквал точно това.

Честно казано, имайки впредвид предложението и за караоке днес, Мат очакваше нещо, което трудно би изпълнил. Плуването и гмуркането му бяха любимо занимание, тъй като живееше на плажа. А дрехите рядко бяха проблем.
- Любивмото ми - каза Мат доволен и се гмурна директно от кея в морската вода. Изплува след секунди, целия мокър и доволен.
- Е, Пейдж как беше? - засмя се той шеговите - Избери сега ти - истина или предизвикателство?

Пейдж се поколеба за около секунда,а после се усмихна и каза:
-Май,достатъчно те измъчих.Сега е твой ред.Избирам предизвикателството.
Докато чакаше отговора му тя скръсти ръце и се загледа в нощното небе.Гледката си заслужаваше.
Изведнъж тя се зачуди колко ли беше часа?Беше минало доста време.

В този момент наистина се нуждаеше от почивка и кеят на плажа и гледката наоколо се отразиха доста благотворно върху Марк,който вече не чустваше такава силна болка и благодарение на доктора се размина с най-страшното.
Вероятно часовете бяха свършили и нямаше да се връщаг в гимназията,а щяха да се останат за малко тук и да се опознаят време.Нямаха много време да си пирказват,така че сега щяха да си кажат всичко споокйно и свободно.
-Не съм идвал тук преди,защото имам страх от водата и високото и въпреки,че гледката е много красива и кара човек да намери пристанище тук,изпитвам доста неприятон чуство.
-Може би е нещо като фобия или имаш кошмари свързани с подобни места?-попита Кейт,която много й се искаше да го опознае по-добре и да не го възприема само като патртньор.
-Нямам фобий,но предпочитам може би самият пълж,където е досат по-спокойно и се наслаждавам на хубавото време,топлите лъчи на слънцето,както и на хубавите коктейли.замечтано добави той и сега му трябваха такива за да се сгрее от студа.
Вероятно трябваше да й разкаже нещо за себе,но той не исакше да бързат и нещата щяха да се получат от само себе си,без насилствено да накараш другия да говори.
Обаче пък беше вярно,че Кейт му направи отлично впечатление и може би откри нов приятл тук в това американско градче,за което не беше чувал абсолйтно нищо преди.

Лека полека явно идваха на думата си и това предложение на Кейт вътрешно го зарадва,макар че се беше замислил и гледаше във водата.Мислеше за съвсем страничин неща,но това по никакъв начин не му попречи да чуе казаноно,както и нейното притеснение и леко смущение,сякаш е тръгнала да излиза само с момчетата от града.
Тази вечер беше наиситна идеална за малко излежаване край огъня на плажа,да съберат от любимите му миди и раковини,от който може да си направят разни нещица.
Нямаше защо момичето да чака или да се тервожи,че е останал с грешно впечатление и може да я взел за някоя свалячка.
--Съжалявам,че се замислих така-обади се Марк и изведнъж замисленото му настроение се промени и лицето му се озари с усмивка.Не бъди толкова плаха,разбира се че ще приема предложението ти,виж каква е вечерта няма начин да изпусна подобно възможност.
-Наиситан се радвам.зясмя се тя и тази нейна притеснителност изчезна и вече се чустваше по-свободна.Помислих си,че може би няма да искаш и .....
Момчето замахна небрежно с ръка,направи сърдита физионмоия и като я хваан за ръка каза:
-Хайде,без повече приказки към скалите за рапани,а после на плажа-и без да чака отговор сякаш да не би да се разколебая,тръгнаха назад и се отправиха към мястото,откъдето по пряко щяха да стигнат до скалите.

Странно, но докато чаках отговорът му много се притесних. Отдавна не се бях чувствала така. Исках да направя добро впечатление и се опитвах с всички сили. След като се съгласи, хвана ръката ми, а аз без да чакам и миг тръгнах надолу, въудешовена от идеята, че ще намерим нещо красиво, а в същото време ще се опознаем.
Побързахме да отидем на една малка част от плажа на която се бе образувал малък отделен залив, с много топла и приятна вода. Свалих токчетата си и го оставих на пясъка. Тръгнах към плажната ивица, а водата започна да гали краката ми.
- Идваш ли? - попитах и го погледнах. Той седеше на сухият пясък и отново бе някак си замислен. - Има ли нещо? - запитах след малко, но в този момент той свали обувките си и дойде при мен.
- Е.. рапаните само нас чакат.. - казах с усмивка на лице и се наведох да търся.
Нищо не намирах и докато усилено продължавах да напрягам зрението си Марк се изправи с усмивка на лице..
- Виж какво намерих.. - каза радостно,а аз бързо се изправих и се приближих към него.
Беше огромна раковина, красива и изящна.. извивките й бяха прекрасно оформени, сякаш нарисувани от професионален художник.
- Страхотна е! - казах радостно и продължих да я гледам възхитено.

Беше му доста трудно да я намери покрай този пясък и му трябваше доста време,но наистина изглеждаше ослепителна и като видя погледът и радостта на момичето,реши да я изненада.Какво пък,можеше и да намери дурги,който да даде на своето семейство,тъъ акто ги познаваше много добре едва ли щяха да се разсърдят.
-Заповядай,твоя е-каза той и я подаде на момичето.Виждаше се колко я харесва и нека това да бъде приятелси жест от негова страна,за да свидетлества неговото приятелство към нея.
Кейт като че в първия момент не разбра намереинята му,но като видя изражението му и усмивката,едва не извика от изненада:
-Ама ти сериозно ли говориш?Как така ще ми я подаряваш,наистина е красива,но аз не мога да я приема-каза тя от смущение и стеснителност едва ли някой друг би й направил по ценен подарък от този.
Но нещо сякаш й пречеше да се съгласи и да вземе раковината и ако познаваше добре момичетата Марк предположи,че тя не иска да изглежда като някоя от онези момичета,който само чакат да получат подаръци и да ги глезят.
-Виж какво ,правя го от сърце и никак не ми пречи ако цяла нощ стоя във водата и потърся други раковини.Тази е за теб и ще съм ти много признателен ако я приемеш-каза момчето и гласът му стана по-твърд,защото не искаше тя да откаже и щом това беше за нея,значи трябавше да приеме.
Водата наиситна беше много топла и чуството беше доста приятон докато стояха вътре и краката им допираха мекият морски пясък,но Марк ако трябваше щеше да стои цяла вечер,но искаше Кейт да си вземе подаръка.

- Виж какво ,правя го от сърце и никак не ми пречи ако цяла нощ стоя във водата и потърся други раковини.Тази е за теб и ще съм ти много признателен ако я приемеш.. - каза той с много мек и приятен тон.
В началото все още се колебаех, но в крайна сметка се съгласих с широка усмивка на лице и взех изящната раковина, бях толкова щастлива, че чак не можех да скрия радостта си.
Бях твърдо решена, че трябва да му върна жеста по някакъв начин, но в момента не се сещах за нищо.
- Благодаря. Оценявам го.. - прегърнах го... Добре, може би за прегрътката беше рано, но в момента бях доста емоционална. Аз..съжелявам.. - добавих след малко осъзнавайки, че ситуацията може да е неудобна за него.
- Няма нищо.. - отвърна той, но в гласът му се усещаше нотка на притеснение..
- Хайде, ще намеря преди теб. - казах и се засмях. Наведох се към водата, свих ръцете си в шепи и грабнах малко вода, която мигновенно плиснах в него.
- Ще видиш ти! - каза Марк и тръгна след мен. Гони ме известно време, но накрая ме хвана. Започна да ме пръска, а аз се смеех неистово.. Бутнах го във водата, а той ме издърпа. Скоро след това бяхме мокри до кости, но това не ни пречеше да се смеем и да се забавляваме като малки деца..

Беше му толкова забавно,забавляваха се като малко деца и макар,че тази нейна прегърдка го притесни по някаква пирчина,въобще не мислиха за времето и се плисаха с вода.Водата беше топла,макар че времето се захлаждаше и се усещаше,че скоро може и да настъпи буря.в този случай извадиха късмет,защото нищо чудно можеха да се разболеят и да хванят някой болест.Марк,който обичаше движенията и спорта,хич не изгаряше от желание да легне болен,затова като се намокриха хубаво,излязоха отноов на сушата и решиха да си напарявт огън.
-Да ти призная,отдавна не се бях забавлявала така,ти си чудесен приятел-каза Кейт и пир тези нейни думи той леко се изчерви,но бързо се окопити и каза нещо неразбираемо.
Вярно беше,че си перкарваха добре и прочие,но не искаше да се стига до такава ситуация,ако евентуалон тя се влюби в него,защото той вече беше ангажиран ,макар че приятелката му напусна гадът за известно време.
-Хайде,не ме карай да се изчервявам,приличам на домат-разхили се той и тръгна да й помага за пръчките.Имаха достатъчно време да си запаялт огъня и да се сгреят,преди бурята да ги е настигнала,така че засилиха темпо и след малко вече заедно на мекия пясък и изсушаваха косите си и дрехите,който бяха оставили настрана.
-Истина е,все пак аз съм от скоро в града и освен теб и няколко други деца,не познавам никой в града и ми е малко тлудно-обясни Кейт и взе да ръчка огъня с пръчка,за да се засили.
-Не ме питай когато се записах в гимназията и като им казах,че съм руснак,всички ме гледаха като паднали от Марс-при тези думи двете деца се разсмяха и гласовете им се разнесоха по цялото крайбрежие.
Само че без да забелязват,постепенно в далечината се появиха огромни облаци,а селд тях се заформи нещо като торнадо и със бясна скорост се отправи към тяхната посока,а вятър беснееше като луд и излизаше извън контрол.

Тези минути ставаха все по-критични и ако не придприемат нещо,с тях щеше да бъде свършено и техните щяха да ги оплакват.Всичко се разви като някакъв кошмар,вятърът беше толкова студен,че лицатаим измръзнаха и станаха червени,а пък ръцете им изтръпнаха и едва се държаха да не паднат.
Това не можеше да е истина,само че беше и колкото повече бягаха децата,сякаш толкова повече се приближаваше торнадото с цел да ги сграбчи и да ги понесе малко.Кейт цялата трепере,плачеше и беше изпаднала в паника,викаше,че няма да успеят,но поради големият грохот и шумът наокло едва я чуваше.
Марс също го беше хванал огромен страх,но не сега беше момента да го покзва,защото знаеше,че ако го направи с тях е свършено.
-Не мога повече,не издържам-каза Кейт и като че ли се остави да падне на земята,но момчето решително грабна,сложи я на гърба и в този момевнт видя спасително място-изосатвен хамбар,който се намираше само на няколко крачики от тях и като даде най-доброто от себе си,затича се натам.
Бясната битка с торнадо продължаваше и оставаше още малко да ги хване,когато ст рясък двамата влязоха вътре и се сграмолясахо,а потресаващото бедствие ги задмина и продължи нататък,където щеше да нанесе непоправими последствие из целият град.
Преживяното беше толкова смразяващо,че нямаха сили нито да кажа нещо,нито да станат,сърцата им биеха с ужасно бързо темпо и им трябваше известно време да се успокоят.
Освен това да не говорим за външният вид и раните който имаха по себе си,защото Марк на два пъти беше ударен от падащ електрически стълб,а пък косата и кожата на Кейт целите бяха мръсни и имаха някакви залепнали неща от отломки на падащи вещи .

Бях по отпаднала от всякога и дори не можех да говоря..
- Какво ще правим сега? - едва рошепнах, докато махах от кожата си части от отломките.
- Не знам.. - отвърна Марк немощно колкото мен.
- Ела у нас.. Надявам се къщата ми да е цяла.. Трябва ни почивка.. - погледнах го чакаща отговор, но бях леко отнесена, защото единственото за което мечтаех бе да легна във топлата вана, да се навечерям и да легна в меките и пухкави завивки на леглото си.
В последствие той се съгласи и лека по - лека куцащи се отправихме натам.

П.П Съжелявам че е кратко...