Караоке бар "Синята нота"

Тук хората идваха,за да покажат гласовите си данни или просто да се позабавляват с приятели.

След,като се освежи малко и си взе душ,Пейдж тръгна към бара,в който се бяха разбрали."Синята нота" беше открита съвсем скоро.Момичето не беше идвало тук.По пътя си мислеше за утре.За новия танц на мажоретките и други такива съвсем тривиални неща.Не след дълго пристигна и видя Мат,който вече я чакаше пред входа.Тя поздрави с усмивка:
-Здравей отново ,шампионе.Да видим сега дали си толкова добър на сцената колкото на баскетболното игрище.
Пейдж влезе вътре,а след малко и момчето я последва.

На Мат не му се наложи да чака много. Беше си взел освежителен душ и преоблякъл. Пристигна пред бара 5 минути преди уговореното време, но и Пейдж не се забави. Докато я чакаше, той мислеше за училище, Селена, баскетболния отбор и другите си ежедневни работи. Избягваше мислъта, ме скоро ще му се наложи да пее. Чакайки пред бара, дори леко съжаляваше че е дал шанс на Пейдж да си му го върне. Но такива бяха нещата. Той не беше сред страхливите, по скоро го притесняваше от публичната излагация, но някакси щеше да я преживее - в името на Великата Забава..
Когато Пейдж дойде, всички притеснения на Мат се изпариха. Двамата влязоха в бара, отворен наскоро. въпреки че беше нов, вътре бе доста шумно и препълнено. Музиката беше на макс, а на сцената вече имаше караоке двойка. Пейдж и Мат отидоха на бара и си поръчаха по нещо, чакайки своя ред за пеене.

Вътре беше доста шумно,а музиката беше на макс.Мат и Пейдж стояха на бара и си говореха за последния баскетболен мач.Разбира се нашия отбор беше победил.Водещия ги прекъсна,като обяви ,че следващите могат да се качват на сцената.Мат май не беше много щастлив от този факт,но все пак двамата тръгнаха натам.
След малко се качиха на сцената.Пейдж погледна хората в бара.Беше претъпкано.Въпреки,че се занимаваше с музика никога преди не беше излизала пред публика,но това не я притесни толкова колкото момчето до нея и точно навреме ,за да завърши картинката започна и мелодията на песента.
Двамата приятели впериха поглед в текста,който се изписваше остреща и започнаха.

Когато музиката започна и текста пред тях започна да се изписва, Мат усети тръпка по тялото си. За него това беше същото предизвикателство, каквото беше за Пейдж и баскетбола. Част от това очаквано притеснение премина обаче, когато двамата започнаха да пеят. Песента беше дуетна, така че двамата пееха в един глас. Мат се успокои, че не е толкова страшно, дори успя и да се отпусне. Пееше без да се притеснява как звучи гласът ву - така успяваше да го предразположи Блейк. Мат успя да се забавлява дори и в областта, в която очевидно не му беше силата. Пейдж както винаги пееше страхотно - това беше и причината Мат да смята, че не се чува толкова и да се отпусне. Песента беше забавна и мелодична и двамата я изпълниха добре, така че като свършиха, всички посетители на "Синята нота" ги аплодираха силно.
- Ей, Пейдж! Беше страхотна днес! И поздравления - успя да ми "върнеш жеста" по най-умелия начин! - пошегува се Мат, когато свършиха с песента си и слезнаха от сцената.

По пътя към бара Пейдж отговори:
-О,не не съм искала да ти го връщам или нещо подобно.Или..добре де, само малко.
Двамата се засмяха и се настаниха на столовете.Поръчаха си нови питиета,а Блейк продължи:
-Видя ли,че не беше толкова страшно.Дори ни аплодираха.
Момчето кимна и каза:
-Е,то май и баскетбола,не яде хора.
-Знаеш ли?Май си прав,но може и да е било защото нямаше претъпкана зала,която да ме гледа или понеже очевидно все пак ми остави няколко точки..-кимна тя уж замислено-но...
Мат повдигна вежда и попита:
-Но, какво?
-Но,мисля,че имам право да те поизмъчвам още малко.

Не че се уплаши от "заканата", но Мат направи подобна физиономия.
- Е, добре, имаш право... Кажи какво си измислила сега.
Пейдж се усмихна доволно и той се досети, че ще е нещо интересно.
- Ще разбереш, изчакай. - каза тя и хвана момчето за ръка.
Мат тръгна без съпротива, очаквайки следващото забавление...