Къщата на Марк Василевич

Външният вид:

Кухнята:

Трапезарията:

Стаята за гости:

Хол:

Спалня:

Библиотеката:

Банята:

Беше изимнала повече от седмица,откакто Марк и семейството му бяха пристигнали във малкото градче,но до този момент не беше се случило нищо интересно и въобще не срещнаха хора със който да се запознаят.Преместването им във новата къща създаде известни пробелми и той трябваше да помогне на родителите си,докота отправят всичко и въдворят някакъв ред във стайте.Място,където бяха отсденали беше доста спокойно ,тихо и важното беше,че около тях нямаше шумни съседи,който да ги безпокоят.Днес денят беше прекрасен и тъй като вече беше приключил със домашните си задължения,Марк излизе навън сред градината и тръгна дасе разхожда.Три Хийл беше градче,което беше доста гостоприемно за тях и ги пире със отворени обятия,но му се искаше да срещне свой върстници,ъсс който да се запознае и да създаде връзки.Тази годината щеше да му бъде последна във гимназията и след това идваше ред на голямата му мечта да следва колеж.По този въпрос вече се беше разбрал със родителите си и нямаше никакви пречки сам той да си избере специалността,която му допада най-много.Повървя още малко сред чуднага градина и реши да се прибере във стаята,където имаше да свърши някой неща и да напиши няколко писма.

В един есенен ден, в който почти всичките ми приятели бяха заминали нанякъде, аз реших да се поразходя из града - нещо, което не бяп правила свободно с месеци, тъй като напоследък не ми оставаше много свободно време. Градчето беше малко и разходките винаги ми бяха приятни - точно затова се радвах, че съм се преместила тук. Улиците бяха тихи и подредени и между красивите къщи, които стояха от двете им страни, винаги се усещаше спокойствие.
Така беше и в този ден на така приятната ми разходка. Вървях по улиците, наслаждавайки се на уникалната природа на това малко местенце, когато неочаквано се оказах близо до най-красивата според мен къща. Тя беше двуетажна и невероятно добре обзаведена. Когато със семейството ми избирахме новият си дом, аз се спрях категорично на нея, но въпреки това родителите ми не я одобриха и аз не бях в настроение да оспорвам. И макар и необитаема, къщата си остана най-красивата за мен със своята просторна градина и широките си стаи.
Учудих се прекалено много, когато видях че къщата е купена и се радва на своите нови собственици. Познах това, тьй като забелязах момчето, което се разхождаше в градината. Беше горе-долу на моята възраст, със светла коса и аристократична фигура. Външният му вид перфектно се връзваше с облика на къщата.
С голяма доза учудване и любопитство, аз тръгнах към градината. Исках да се запозная с новия жител на Трий Хил. Той не видя приближаването ми, тъй като беше с гръб, но се обърна щом го поздравих:
- Хей! - извиках аз от портата - Добре дошър в Трий Хил! Харесва ли ти градчето?
За момент се почудих дали ме е разбрал, забелязвайки славянските му черти, помислих си да не би да е чужденец. Но дори и с известно забавяне, той отговори..

Докато се разхождаше из градината,отнякъде се чу някакъв глас,който го викаше и щам се обърна,Марк видя непознато момиче до портата на къщата,която явно го беше видяла,когато излезе на градината за една разходка.
Вниманието му веднага беше привлечено,не само че тя беше доста красива,но и имаше възможност да се запознае със нея и да се сприятели,защото все пак беше във нов град и трябваше да се комуникира със някой.
След като излезе от своите мисли и се върна към действителността,той леко се усмихна и се запъти към нея.
Вероятно момичето беше от този град,защото едва ли ако беше нова щеше да проявава такъв интерес към непознатото момче,което от едва няколко дни е във градът.Освен това явно си падаше по такъв вид къщи,защото видя със какъв интересе разглеждаше къщата и нищо чудно да се окаже почитателка на домове със аристократични и изящни изгледи и архитектура.
Когато се озова пред нея,бързо й хвърли един поглед и дружелйбно отвърна:
-Здрасти!Благодаря за топлото посрещане,днес не очаквах да видя някой,защото тук е доста пусто и повечето хора ги няма.Много ми харесва градчето и през тия дни откакто съм тук,чуствам се като у дома си-призна си чистосърдечно момчето и загледа момичето със интерес.Как се казваш?-попита я след кратка пауза и исакше да завърже разговор със нея,защото му беше доста приятно във нейната компаний,пък и щеше да има поне един познат във градът.

- Ашли.. - отвърнах и аз след пауза да си поема дъх - Ашли Дарвин. Ученичка съм в Гимназия Трий Хил - учудих се на неувереността си, тъй като често разговорите и сприятеляването не ми бяха проблем (свикнах още от преместването си тук).
Бях се замислила, когато забелязах, че момчето ме гледа в очакване, затова просто казах:
- А твоето име как е? В гимназията ли учиш? Сигурно скоро си пристигнал, от колко скоро си тук? - изстрелях въпросите си на един дъх и забелязах напрегнатост в гласа си, което отново ме учуди..

Момичето изглеждаше доста напрегнато и нервно,а във същото време беше доста заинтиргувана от него и това пролича по въпросите,който изстреля като картечница.Изрече ги така бързо,сякаш се страхуваше,че ще ги забрави и няма да се сети да го пита за нещо друго.Момчето определено я хареса,защото беше доста естествена и не позираше или пък се преструваше пред него.Затова той портегна ръка и със приятелски тон каза:
-Казвам се Марк Василевич и родом съм от Русия.Заедно със моето семейство се преместихме преди седмица дойдохме и вече приключихме със настаняването си.Що се отнася до гимназията,не съм се записал,обаче ако искаш можеш да ме придурши до нея,става ли?
Щеше да му бъде приятно тя да дойде със него,пък и трябваше вече да се записва,защото оставаше малко време до започването на годината и искаше да е направил всичко и да няма никакви ангажименти.

- Разбира се, ще се радвам да те придружа до училище. Но трябва да бъде скоро, учебната година почти започва. - Очевидно вече бях по-спокойна. Нямам представа какво ми се беше случило на момента, просто някаква липса на думи, не бях изживявала нещо подобно наскоро. Радвах се на новото си запознанство. Вече месеци бях в града, срещах много нови хора, но все още не се чувствах напълно като у дома си. Все още нямах достатъчно близки приятели. Надявах се, че поне сега нещата няма да стоят така..

-Чудесно, във такъв случай нека да се разбеерм за утре-пердложи Марк и във този момент се чу викът на майка му,която го викаше да си опарви бъркотията във стаята.Толкова приятно и дълго си бяха говорили със Ашли,че неусетно времето отлетя и трябваше да си пребира.Не изгаряше от желание да го направи,но родителите му имаха стриктни правила за времето му,така че трябваше да се сбогува със новата си приятелка.
-Май,ще трябва да се прибираш?-каза момичето и хвърли поглед към къщата,където се чуваше гласът на майка му,която явно имаше проблеми със чешмата и не можеше да я оправи.
-Съжарявам,че ще трябва да те оставя,но като ги знам нашите,напарво ще ми хвърлят едно коснко-отвърна момчето и след кратка пауза:Но преди да се разделим,тпердложи едно място,където утре да се срещнем и оттам да отидем към гимназията.А пък като се нареди всичко във вкъщи,ще те поканя и ще представя на моите родители-завърши Марк,който вече доста се отпусна и свободно можеше да говори пред нея.Нямаше какво да крие и ако можеще по-бързо нещата да се наредят,щеше да я покани вътре и да я запозане на близките си.
Утре се очертаваше денят да е прекрасен и нямаше търпение пак да се срещне със Ашли.

- Чудесно! Да се срещнем утре в парка. Лесно ще стигнем до гимназията. - Паркът беше място където обичах да ходя в свободното си време - Беше ми приятно да се запознаем, Марк! До утре!
Зарадвах се на уговорката и на възможността за приятелство, която можехме да създадем. Марк беше чудесно момче и човек, с когото бих могла да бъда приятелка.
Продължих по улицата а той се прибра. Мислех за запознанството ни. Бях отново изпълнена с оптимистично настроение - нещо, което не ми се беше случвало от одавна. Прибрах се у дома, доволна от есенната си разходка.

Марк се прибра въвв видимо прекрасно настроение и нямаше търпение да дойде този ден и заедно със Ащли щяха да заминат извън града.Тади работа се налагаше,защото вес пак трябваше някъде да съхранява и затоав таид идея му допадна много,защото никой няамше да разбеер какво парви и да има достъп до там.Леко се прозина,но не от увора,а от напрежеинето във работата и след като се сабу обувкит,отиде във всекидневната,ъкдето мече го чкаха.
-Добър вече,мамо и татко!-обърна се към тях той и се насатни на кресло.Как изкарахте денят без мен?
-Какот я занеше майка ти каква е,голямо шетане във къщата,после и до магазините-баща му направи физиономия,която изразяваше безрайно отвращение и недоволстване от факта,че жените пръсакт парите за техни те си глупости.Настана малка пауза,перз която той изчака баща му да му мине настроението и да се успокои.След това малко нехайно каза:
-След два дена мога да отсъствам за малко по работа-отвърна Марк и беше сигурен,че няма да му правят спънки за пътуването.Беше достътачно зрял и опитен,за да допусне нещо да му се случи.
-Къде ще ходиш и кога го реши?-обади с емайка му и го погледна малко притеснено.Без да бърза,той накратко им разказа нещата и като свърши,разбра ме щи го пуснат.Той благодари и бързо се насочи към кухната да вечеря,а после щеше да отиде до банята и да си удари един душ.

Запътих се към къщата на Марк, имахме уговорка да посетим Ню Йорк тези дни по работа. Вече закъснявах доста. Имах много работа вкъщи и за училище, но не смятах да занимавам с това и него. Досега не бях ходила в Ню Йорк а и незнам дали и той е бил.Именно заради това се вълнувах толкова. Ню Йорк беше голям град - чудех се какъв е шанса да се изгубим в него. Дали щяхме да намерим това, за което отивахме, какъв транспорт щяхме да ползваме в града.. Въпросите, които се въртяха в главата ми бяха много, но сигурно беше едно - очертаваше се много забавен уикенд.
- Здрасти Марк - поздравих любезно, но напрегнато когато пристигнах. Той вече беше готов и ме очакваше пред къщата. - Съжалявам за закъснението.. Готове ли сме за тръгване?

Не му отне много време да се приготви за предстоящото пътуване и щом събра багажа си,слезе долу и си взе довиждане със майка си.Беше я предупредил,че за около три дини ще остаант атм и няма за какво да се тревожи.Баща му вече беше излязал,така че щом пристигнеха щеше да се обади по мобилният,за да им разкаже как е минало пътуването.
Осевн това беше се разбрал и със госпожа Карън,която го пусна веднага и му пожела да си изкарат страхотно.Най-вероятон от вторник щеше да е на работа във кафенето,защото едва ли ще му стигне времето да се върне във понеделник вечерта.
Всеки момент щеше да пристигне Ашли и без да губи време,момчето взе куфара си,чековата си книжка и излезе на двора,за да я чака.Не след дълго тя се появи във доста добро настроение и му се извини,че е закъсняла.
-Въобще не си закъсняла,аз тъкмо приключих със багажа си-каза Марк и посочи куфара си.Готова ли за пътуването?-усмихна се той.
-Разбира се,иска ли питане-каза момичето и добави.Нали направо към летището отиваме,за да не стане наккаво объркване?
-Всичко е нареде,взех самолетинте билети и нашият полет е запазен-каза Марк,който предварително беше подготвил всичко и да няма някакви пречки по време на пътуването.Самият той нямаше търпение да пристигнат във Ню Йорк,но преди забавленията,трябваше да си свърши работата.То посочи колата до къщата и каза,че личния им шофьор ще ги закара долетището.
-Истинска красавица-успя да каже Ашли,която остана удивена от колата и не беше очаквала,че той е организирал чак такива екстри.Шофьорът помогна на момичето със багажа и след като се настаниха вътре,колата тръгна и поеха към своето пътешествие.

Нямаше начин как да скрие от родителите си и когато се прибра вкъщи,разбра че са тук и се запъти към всекидневната,отъкдето се чуваха гласовете им.Чустваше се ужасно за Ашли и не искаше тя да се чуства виновна,но първо смяташе да се възстанови,преди да й се обади.Вече щеше да бъде предпазлив и нямаше да рискува така здравето си и тялото да му бъде на парчета.Естестеваната реакция не закъсня и щом застана пред тях,майка му изпищя,а баща му скочи на крака и отиде при негж.
-Марк,за бога къде си ходил?Защо изглеждаш в този вид?-питаше го уплашено той и започна да набира телефона си,за да се обади на семейният им лекар д-р Стивънсън.
-Битова злополука в бар Рай,бях седан моя приятелка-призна си момчето и сега болката отново се засили.Почуства,че всеки момент ще падне ако не беше майка му,която бързо го хвана за ръцете и го задържа.
-Детето ми,сега се качваме горе в стаята ти и ще се погрижа за теб,докато докторът дойте и те прегледа.по глаъст й личеше колко е притеснена и му стана жал,че така я беше изплашил.
Те се качиха горе,докато баща му говореше по телефона и разправяше за нещастната злополука на сина му.