Магистрала А32

Само за няколко минути вече пътувахме по магистралата към летището. Колата на Марк, освен че беше хубава, беше и страшно бърза - бих казала, че летеше по магистралата. Марк беше съсредоточен и спокоен шофьор - не исках да го разсейвам. Въпреки високата скорост, с която се движеше, той имаше пълната концентрация над пътя и автомобила. Мислех си за предстоящия уикенд. Ню Йорк е невероятен град, поне по снимките, които бях гледала. Сега щях да имам възможността да го разгледам наистина и то в приятна компания. Макар че отивахме по работа аз знаех, че ще успеем да се забавляваме и уикенда ще бъде изключително интересен.

Карането беше една от любимите неща на момчето,което обичаше да прави през свободното си време докато не учеше и не работи.Преди около година беше получил разрешително и сега със самочуствие можеше да каже,че е доста добър шофьор,който умее да се ориентира по пътя без да бъде заблуден от нечий заблудена кола.Времето беше прекрасно,те се движеха по една от магистралите със умерена скорост без да прекаляват и се наслаждаваха на красивата гледка.
Работата,която им предстоеше нямаше да продължи дълго,но искаше да се увери,че парите ще са на сигурномясто,а после щяха да се заемат със настаняването си във някой хотел и обиколка из градът.
-За пръв път ли пътуваш или преди си ходил във големите американски градове?-обади се Ашли,която до този момент мълчеше,защото не искаше по никакъв начин да го разсейва.
-До Ню Йорк да,но иначе съм посещавал Атина,Москва,Пекин и РИо Де Жанейро като малък и мога да кажа,че беше доста вълнуващо-обясни момчетои със усмивка си спомни тези незабравими моменти,който нямаше да забрави.
Погледна бързо към часовника и разбра,че скоро ще пристигнат на летището и нямаше защо да увеличава скоростта на автомобила.Вместо това леко се обърна и каза:
-Ако ти е горещо или си гладна,отвори малкото шкафче до теб и си вземи каквото желаеш-обясни той и посочи едно метално шкафче,подобно на мини бар разположено от дясната страна на Ашли.

- А не, благодаря! - замислих се. Не бях гладна а и не исках да бъда по някакъв начин нахална.. Чувствах се добре в луксозната кола - не ми беше хладно, нито горещо. Всичко беше чудесно. Пътуването беше чудесно, макар че беше още едва в своето начало. Музиката, която вървеше по плейъра, беше приятна и свежа и не пропуснах да отбележа това:
- Хубава песен - казах тихо, стараейки се да не го разсейвам особено, и посочих плейъра на колата.
- Аз също я харевам - отговори Марк ведро - Дори ми е от любимите..
Усмихнах се. Освен всичко, Марк имаше и добър вкус за музика. Но не му беше сега времето да мисля затова, тъй като колата бавно намали и почти спря, когато установих, че вече сме на летището. Марк паркира колата и двамата слязохме от нея..