Кафе "При Карън"

Днешният ден беше много важен за Марк,защото му предстоеше първият му работен ден като сервитьор във кафенето При Карън и неговата кандидатура беше одобрена.Той реши да започне работа,защото независимо,че имаше всичко и не му липсваше нищо,обожаваше да работи и по тиз начин щеше да спечили пари,със който да помогне благотвротилено на бедни семейства.Щом научи новината,трябваше му известно време да се успокои и трезво да погледна на нещата,като това доста добра възможност да докаже,че не е глезеното момче на мама и татко.Родителите му бяха изключителон щастливи и се гордееха със него,защото виждаха,че иска да е самостоятелен и да разчита на себе си,без да чака помощ от други.
Точно във 16 часа момчето влезе във кафенето,което беше любимата дестинация на доста младежи и често идваха тук да си поговорят и да отпочинат малко.Ощ от първ поглед мястото го грабна и Марк се зарече да се представи на висота и зарадва бъдещите си клиенти.Успя да види собственичката на кафенето,която във този момент го видя и му махна със ръка.
-Добър ден,г-жо Скот-поздрави тинейджърът щом се озова до нея и се усмихна малко притеснено.Идвам за работата за сервитьор-побърза да добави,но видя че тя е запозната по въпроса доста добре.
-Точно така,а ти трябва да си Марк,нали-доста топло го посрещна жената и се здрависаха.Аз се казвам Карън Скот и много се радвам,че прояви такова желание да ми помогнеш.Наистина го оценявам-завърши тя и тъй като още нямаше хора във кафенето,реши да му обясни нещата ида му помогне,за да влезе по.добре във материята.
Момчето беше повече от щастливо и слушаше всяка нейна дума,като запомняше всичко,а после пък като го изпита практически,за да види дали е схванал всичко,Марк беше превъзходен.
-Отлично,Марк-зарадва се на уменията му г-жа Карън и го почерпи със топъл шоколад.Мисля,че си готов ца това,сега отиди зад щанда при мен,за да ми помогнеш със измиването на чашите и подредбата на напиткита,а като додйат клиенитте си ,ти си на ход.

Вторият работен ден във кафенето се оказа доста натоварен и всички служители бяха нагажирани със многобройните клиенти,който прийжаха вътре и едва намираха място да се насатнят.Това се оказа доста трудно и някой от сервитьорите трябваше да взимат повече от дев порчки наведнъж,за да помагат на колегиет си.Първоначално Марк,който постъпи във вторник на работа беше във шок и ужас от навалицата,но влезе бързо във релси и в момента обслужваше една двойка,която изглеждаше,че не беше от градчето.
-Добър ден,със какво мога да ви помогна?-вежливо ги поздрави той и извади тефтерчето си да записва.Надяваше се,че няма да стане обект на подигравки,затова че момчето е сервитьор.Нищо такова не стана и мъжът се обърна към него със доста топло чуство:
-Здравей,млади момко!Ние със жена ми сме отскоро във града и бихме искали да ни препоръчеш някой местна напитка или десерт,който не сме опитвали досега-господинът беше определено богат,а пък жената му беше истинска красавица тиха и скромна.
Марк бързо погледна към г-жа Карън,която му се усмихна насърчително и пордължи да обслужва група възрастни госпожи,който изглеждаха малко недоволни от цялаат тази тълпа и изказваха възмущението си.
Реши да действа професионално и без да се смущава,със също така вежлив тон каза:
-Ако не бъде нахално от моя страна,бих ви перпоръчал Ягодов шейк със сметана и малък кекс със орехи-кратко отвърна момчето и зачака отговорът им.
-Много добре-обади се жената и продължи:Със удоволствие ще опитам този сладкиш,а ето това е за теб-втрещеният Марк получи банкнота от 100 долара и се опита да и им върне ресто,но нте казаха,че не бива и са доволни от обслужването.Зачервеното момче побърза да отиде до щанда и като взе поръчката,отиде при гостите и им сервира подобаващо.След това,като ги осатви да се наслаждават на прекрасните напитки и десерти,той усърдно се захвана за работа и до края на деня,беше обслужил вече над 10 клиента.

-О,ти ли си Ашли?-възкликна момчето и докато носеше един поднос едва не се блъсна във една госпожа,която се беше изпречила на пътя му.Толкова беше напълно наокло,че ако не притежаваше такива нерви,сигурно щеше да се паникьоса.Беше доволен,че хората харесваха работата му,само че съмняваше дали сс това темпо ще издържи.
-Виждам,че имаш доста работа и клиентите те харесват-вметна момичето и посочи пълната тълпа.Виждаше се,че не му лесно със толкова народ,от друга страна пк беше первъзходнода ги видиш как сервира и гооври със всеки човек ан масата.
Цялото му лице се беше изчервило,едва си поемаше дъх от работа,но усмивката не му слизаше от лицето и излъчваше една такава невинна лъчезарност.
-Даже и във най-смелите си мечти,не си представях подобно нещо.От сега да ти кажа,че работа във понеделник,вторник и четвъртък и тогава можеш да ме търсищ тук-завърши той и поднесе две кафета на близката маса.По природа беше доста пъргав и издръжлив и подържаше високо ниво на работата си и не се подаваше на нерви и ли нетрепние.Как ти мина при теб днешния ден?-побърза да добави той,перди още някой да го прекъсне сред тази вярва и суматоха.

-Иска ли питане?-възкликна той,но за съжаление във близките два дни ще съм зает и няма да мога да съм ти на разположение-каза момчето и видът му леко посърна.Беше прекрасно да се говори със Ашли,всичко което казваше се изливаше от душата му и ме беше толкова хубаво да е искерн сс нея и да може всичко да каже.За щастие,лека полека кафенето се опразни и сега вече можеше по-добре да си почине.Все пак,трябваше да си пази силите и да не пракалява,защото във портиве нслучай можеше да не издржи психически и да се получи неревн срив.
Подаде чаша топъл шоколад на Ашил и като си взе за себе си сок,пордължи разговора:
-Както казах,няма да съм свободен през това време,но да речем примерно да дойдеш у дома на третия ден и да се разберем да ходим.Осев нотва,искам ад те питам дали тука има банка,защото имам намерението да си открия сметка и спечелените пари от тук,за ги вложа там и като ги увелича,да ги да за благотворителанат кауза за която ти казах.
Чак сега се сети,че ще му трябва банка,оабче покрай много ангажименти и малкоот свободно време,това беше излетяло от главата му.Нядаваше се тя да му помогне,защото показа че е запозната доста добре сс този град.

Днешният ден във кафеенто не беше така оживено и за разлика от дург път,беше доста спокойно и не се отваряше много работа на обслужващият персонал.Марк още обмисляше идеята за пътуването извън града и трябваше да поговори със госпожа Карън,за да може да вземе разрешение и да замине.Беше щастлив,че Ашли ще дойде със него и по такъв начин му пердостави помощта си безразервно и със всеодайнсот.Между двамата се поради доста силно приятелство и вътрешно таеше надеждата,че то ще продължи доста дълго време.Докато блуждаше из мислите си,за малко не заля със кафе минаваща жена покрай него и той поднесе хиляди извинения за това.Госпожата се оказа,че от женското дружество да благотворителност и не му се скара,напортив усмихна се и подмина случката без грам гняв или недоволство.Момчето опарви няколко маси,почисти ги и като се приближи до собственичката,заговоря на темата:
-Извинявайте,г-жо Карън,но бих искал да ви помоля за едан услуга -започна момчето и не занеше как точно да подхване темата.Не се боеше,че ще му откаже,а просто си мислеше,че това е нехалство от негова страна,след като получи работата.
-Нещо те тревожи,нали?-веднага влезе във положенито тя и като остави сметките и изчисленията за последната седмица,която беше повече от успешна,реши да разбере какво точно го тревожи.
-Точно така,става въпорс дали има вероятност да ме освободите от работа във четвъртък,защото ще имам работа изъвт града и ще пътувам-бързо си каза пробелъмт момчето и я изгледа доста тревожно и нервно.
Госпожа Карън отвърна на притеснението му със майчина усмивка и като го погали по бузата,отвърна:
-Няма за какво да ме молиш или да искаш разрешение.Разбира се,че те пускам да заминеш,пък и след този труд който положи пред послединте дни,напълон си заслужи почивкта-завърши собственичката и някак между другото вметна:Това случайно да не е свързано със Ашли,защото ми се струва,че вие двамата досат добре се погаждате и тоно заради това исках да я наема да работи при мен.
Марк напълно дагуби дар слово,не знаше какво да отвърне и някак нескопосано благодари за разбирането и обеща,че ще каже на Ашли за предложението и да дойде във кафенето да си поговорят за това.
След като можеше да си отдъхне по-спокойно,тинейджърът можеше спокойно да продължи със задълженията си и кат взе таблата със две кафета и два коктейла,отпарви се към две от масите и сревира напитките на младежите,който се оказаха че са колежани от Вашингтонския университет.

Трудът и всекидневното старание,което влагаше всеки път когато беше на работа,в замяна Марк получаваше възхищението на всички посетители,който оставаха очаровани от неговото обслужване,прекрасното му държание към тях,както и съвестно изпълянаваните от енго задължение.Като вяско начало и това беше трудно,но много скоро момчето научи,че честно изкараният труд ти дава много повече,отколкото да разчиташ на богати родители,който да те издържат,да те глезят и да изпълняват всяко едно желание.Така във рамките на около две седмици,той постигна далече повече,отколкото някой други негови връстници,който смятаха че е губене на вреем да работиш.За тях имаше по-привлекателин неща като дистотеките,забавленията,момичетата и дори побойщата със някой тип,когото не харесват.Старанието му беше толкова огромно,че след акто приключи със обслужването на една досат симпатична довйка пенсионери от Делхи,до него дойде госхожа Карън и каза:
-Марк,искам да ти кажа,че ти си истинско съкровище и много се радвам,че си при мен и ми помагаш.Като те гледам как работиш и се разбираш със хората,караш ме да се чуствам горда и ми помагаш да забравя поне малко липсата на сина ми Лукас и моята внучка.
Тези думи наистина го разтърсиха и просто не знаеше какво да кажа.Ако бъде искрен,той я чустваше като втора майка и беше готов да й помогне със всичко,ако само пожелае.Беше доста развълнуван и от върнението си счупи две чаши.Накани се да хочисти,но тя го спря и продължи:
-Недей да се тревожиш,дребна работа е-усмихна се тя и го прегърна.Чуствам те като роден син и затова ще те уведомя,че ще те повиша като мой помощник във управлението на кафенето и ще имаш равен глас със останалите служители при обсъждането на важните събития и неща,който ще организираме.
Момечто не скри сълзите си и без да каже нещо,силно я прегърна и усети колко доброта притежаваше тази жена и не знаеше как точно е заслужил такова нещо.Това беше доста върнуваща сцена,която няма как да не е напаривла впечатление на останалите присъстващи,който бяха повееч от щастливи,защоот г-жа Карън се спря върху едно добро и трудолюбиво момче,което нямаше да я разочорова.
Като се успокойха малко,всеки се върна към задълженията си и Марк довърши няколко поръчки и към края на работното време,преброи оборота,който бе изкара за денят и едва не падна,като видя сумата-цели 300 долара.Трябваше да положи доста усилия,за да за пази самообладание и да сотане трезвен.
Сега грябваше да се прибира вкъщи,където очакваше Ашли да дойде и двамата да заминат за своето пътешествие изнътг рада по служебни работи.
Обади се на тръгване на г-жа Карън и каза й за сумата и попита дали не можа да я остави тук,но тя каза,че това е заработеният му труд и грябва да го вложи някъде и да не го харчи или пък дава на друг.Марк й благодари и във невероятно приповдиганот настроение,излезе навън и де заъпти към вкъщи.

След като с Марк решихме да се поразходим и излязохме от вкъщи, се запътихме към кафето на Карън. То беше наблизо, за да не се налага той да се изморява, пък и моят първи работен ден предстоеше. Когато скоро пристигнахме в кафето, още с влизането ни Карън ни посрещна с широка усмивка. Тя знаеше предварително за инцидента на Марк и моето заместване и много се зарадва, когато ни видя тук.
- Здравейте, заповядайте! - покани ни тя учтиво, както правеше с всички гости на заведението, особено най-скъпите и. - Радвам се че сте тук, как си Марк? - любезно и загрижено го попита тя
- Добре съм - дружелюбно отвърна той
- Ти как си, Ашли - обърна се към мен, което леко ме учуди. Познавах г-жа Карън, всички я познаваха, но малко бяхме общували.
- Аз също съм добре. Тук съм за първия си работен ден - усмихнах се приятелски аз. Тя ни покани да седнем, но аз пожелах да започна веднага.
Марк поседна на една крайна маса до широкия прозорец докато аз обличах престилката и се приготвях за работа. После взех подноса и с лека усмивка за Карън, отидох при Марк. Реших той да бъде първият ми клиент.
- Какво ще обичате? - направих лек реверанс и с широка усмивка започнах работа. Марк отвърна на усмивката ми, което ми подсказа, че е доволен от старта на работата на заместничката си.

Момчето не можа да се въздържи при тази гледка и се разсмя,наиситна Ашли беше прекрасна и тази работа найстина й отиваше.Преди не би си я представил в престилка и да обикаля по масите,но сега беше толкова сладка,че не можа да прикире смехът си.Зарадва се да види госпожа Карън,която по никакъв начин не засегна темата за инцидента,а направо обърна вниманието си към момичето и й даде няколко насоки за работа.
Истински се радваше за нея,така че да бъде нейния първи клиент щеше да е голямо удоволствие за него.
Трафикът си беше доста напрегнат и имаше доста рабоат тук,като знаеше каква енергия има Ашли,не се съмняваше,че ще се спарви.
-Добре,първо ще поръчам кифилички с мармалад и кафе.После искам да ми донесете портокалов сок и прясно мляко с овеселни ядки-отвърна момчето и остави менюто на масата.
-Добър избор,явно някой днес ше си похане добре-отвърна с усмивка Ашли и отиде да вземе поръчката.Докато чакаше закуската,Марк реши да почете днешните вестници,който се намираха в кафенето,за да убие времето.
Имаше досат интересни новини,който грабнаха вниманието и започна прехласнато да чете,докато първия работен ден на приятелката му пожъна страхотен успех.

Поръчката на Марк не се забави и скоро той вече похапваше кифлички докато преглеждаше днешната преса. Справих се успешно с първата поръчка, което беше важно за мен. Госпожа Карън също изглеждаше доволна от това. Видях я да се усмихва докато обслужвах клиенти на една съседна маса. Очакваше се дълъг ден, тъй като клиентите в малкото кафене бяха много. Но това по никакъв начин не ме притесняваше, защото открих, че новото ми занимание ми допада. От време на време поглеждах Марк, който истински се забавляваше, гледайки ме да се старая с поднос в ръка между масите. Убедена бях, че ако можех да се видя отстрани, също добре щях да се посмея. Но бях доволна, че върша нещо полезно, вместо да скучая у дома.

Закуската беше превъзходна и в комбинация с млякото и портокаловият сок,момчето така се натъпка,че въобще нямаше намерение да яде,щом се прибере у дома.Тук храната си беше на ниво и всичко хора просто обожаваха госпожа Карън,която се грижеше за тях и гледаше ниой да не им липсва.Графикът вече стана доста натоварен и скоро заведението беше препълнено,но това пък по никакъв не стресна Ашли,която се справяше повече от блестящо и вършеше чудесна работа.
Марк като я гледаше как обслужва и говори с клиентите,изпита истинско удолетворение,че прие тази работа и въобще нямаше да се учуди,ако накрая пък стане служител на месеца.
Наблюдаваше я острани дали ще види някакъв признак на умора или изтощение,но момичето изглеждаше по-жизенно от всякога и за рекордно кратко време успя да обслужи половината маса.
После на почивката щяха да си поговорят малко и щеше да я питак как издържа на такова натоварване,но сега реши да се занимае с други неща и отклони погледа си от нея.
В един от вестниците видя агенция за помощи на деца и реши да се обиди,за да разбере какво е нужно,за да се помогне на бедните мачугани.оказа се,че шефът на агенцията г-н Смит го нямаше,но това не попречи да получи необходимата информация.
След разговорът си запися някой телефонни номери и имена на хора,който щеше да даде на баща си да говори с тях,защото все пак той беше непълнолетен и едва ли щяха да обърнат внимание на предложението му.

След редовното ми сутрешно тичане в парка, реших да закуся някъде навън. Кафето на Карън ми беше по пътя и се отбих там. Влязох и седнах на една от малкото свободни маси в кафенето. Останах изненадан, когато сервитьорката дойде да ме обслужи, тъй като това беше Ашли Дарвин! Познавах я още от когато пристигна в града. Родителите ни бяха семейни приятели и се бяхме запознавали, но не бяхме общували много.
- Хей, Мат! - зарадва се тя като ме позна - Какво правиш, не сме се виждали от одавна!
- Добре съм, а ти? Работиш а? Да не предположиш.. - казах шеговито

- Много забавно - побутнах го леко. Всички ли се забавляваха на мен с престилка? Мат беше единственият тийнейджър, който познавах при пристигането си в Трий Хил. Тогава той ме запозна с голяма част от приятелите си. Беше популярен и благодарение на това успях лесно да опозная учениците в гимназията.
Мат си поръча портокалов сок и когато му го донесох ме попита от кога работя тук. Казах му че само замествам един мой приятел, дори посочих Марк, който ни махна дружелюбно. С Мат се приближихме до него, за да ги запозная.
- Марк, това е Мат Хъдсън, вероятно си го срещал в училище. Той е мой познат.

Новото момче с което си говореше Ашли веднага привлече вниманието му,защото досега не го беше виждал в градът.Вероятно беше нов и не обичаше да се покаже по обществени места сред хората.От друга страан се радвашече виждаше и едно момче,защого покрай всичките тези прекрасин момичета,той се чустваше доста неловко и имаше усещането,че може би някой ще му предложи да станат гадже.
От това което чу,разбра че двамата са се познават доста добре и са в добри отношения.Марк реши да не любопитства и реши да си допие портокаловия сок,който беше превъзходен.
Не щеш ли,след малко при него дойде Ашли с новото момче и реши да ги запознае.Той нямаше нищо против и се изправи,когато двамата се приближихо до неговата маса.
-Здравей,приятно ми е да се запознаем-каза той и двамата се здрависаха.Досега не сме се засичали в училище,но се надявам,че за бъдеще ще се срещаме по-често завърши Марк и реши да го покани при себе си,докато Ашли свърши с работата си тук.

Двамата седнаха на обща маса и очевидно си допаднаха, защото се заговориха дълго и изглеждаше, че през работния им ден не им беше скучно. Но аз нямах много време да се оглеждам за тях, рискувах да объркам или излея нещо между масите, препълнени с клиенти. Госпожа Карън ми се усмихваше всеки път, когато минех покрай плота да изпълня следващите поръчки. Надявах се да е доволна и тя и Марк да не съжаляват за избора си.
Въпреки натоварения ден, противно на моите очаквания, към неговия край не бях уморена, а напротив - чувствах се по-жизнена от обикновено. Доста се бях вживяла, което предизвика забава у момчетата. И когато кафенето затвори, а аз свалих престилката си, им предложих:
- Е, свободна съм, благодаря ви че бяхте клиенти на първия ми работен ден! Да отидем някъде? В някой бар например?

- Би било чудесно, но трябва да тръгвам - отговори Мат на предложението на Ашли в кря на дългия ден - Беше ми приятно да прекарам деня си с вас двамата - той ги погледна и им се усмихна
- На нас също - отвърнаха му те
- Забавлявайте се! - пожела им Мат, след което се разделиха