Къщата на Рокси Билсън

Отвън изглежда така:
http://www.city-data.com/forum/attachments/raleigh-durham-chapel-hill-cary/1518d1172593174-wake-forest-photos-marshall-farm-homes.jpg
Всекидневната:


Кухнята:

Нейната стая:


http://hillsdale.bccls.org/teens/uploaded_images/DSC01134-713387.JPG

Откакто заживях сама понякога се чуствах самотна.Не бях свикнала на толкова много отговорности и задължения.Харесвах си новата къща.Тя беше малка,но страхотна и уютна-точно като за мен.
Беще слънчев и приятен ден.Седях си вкъщи,сменях монотонно телевизионните канали,самозалъгвайки се,че правя нещо смислено.Иэключих телевизора.Отидох до проэореца и насочих погледа си към улицата,която беше толкова спокойна.

Пейдж тръгна по уличката.Беше петък вечер.Едно от момичетата в мажоретния състав я беше поканило на гости и тя доста се зачуди дали да отиде.Ставаше въпрос за Рокси Билсън...Бяха се засичали само на тренировките и не знаеше кой знае какво за нея..Пейдж още не беше решила къде отива,в къщата на Рокси или да види новата група в "Амнезия" - беше чула,че ще бъдат страхотни.
Както си размишляваше реши,че може би ще бъде най-добре да направи и двете.Тръгна разсеяно към къщата на момичето.В това малко градче всеки знаеше,къде живее другия.Не след дълго момичето беше пред сградата и нетърпеливо почука.
Почака известно време,но очевидно нямаше никого.Реши,че няма какво да прави тук и си тръгна.

Видях Пейдж да се запътва към вратата и тогава се сетих,че бях я поканила някой ден да ми дойде на гости.Зарадвана й отворих.
-Здравей Пейдж!Радвам се,че се реши да дойдеш.-поздравих приятелски и я заведох в хола.Тя седна на дивана и заоглежда наоколо.
-Нещо за пиене?Имам кола,фанта...-предложих аз-..и вода от чешмата -засмяно добавих,опитвайки се да развеселя обстановката.
Не бях се опознавала добре с Пейдж,въпреки че и тя е в отбора на мажоретките.Но се надявах да се сприятелим.
-Какво става с твоята музикална кариера?-заинтересовано я попитах.

Рокси попита Пейдж за кариерата й.За сега тя нямаше такава,така че си призна чистосърдечно:
-Нямам музикална кариера.Обичам да пея и доста хора са ми казвали,че ми се отдава,но за сега това е.Няма нищо повече.
Тя се усмихна,за да премахне напрежението,а после допълни:
-Какво обичаш,да правиш,Рокси?

-Обожавам да слушам музика!-отвърнах на секундата.Да наистина това обичах да правя най-много, а и никога не ми омръэваше.След това седна на дивана и продължих равговора като я попитах за нея.
-А ти Пейдж?И ти сигурно обичаш музиката.Знам,че свириш на китара.Това е чудесно!Друго какво обичаш да правиш?Работиш ли?
Усмихнато очаквах да отговори на въпросите ми...

Пейдж се радваше,че с Рокси започват да се сближават ,защото още на тренировките я беше харесала й се бе обещала да се сприятели с нея,но Рокси я изпревари.Блейк се усмихна и весело каза:
-Да,много обичам да слушам музика,но имам навика да си припявам винаги,стига поне малко да знам текста.И не,не работя,но може би ще кандидатствам за почасова работа...-на момичето й мина една мисъл-Хей,Рокси искаш ли да си пуснем малко музика и да потанцуваме?Това занимание също много ми допада.

След,като се позабавляваха известно време Пейдж реши,че е време да си тръгва:
-Рокси,аз трябва да тръгвам.
Другото момиче кимна с разбиране и изпрати Блейк до вратата.Не Пейдж й бе много забавно с Рокси и се надяваше,че крехкото приятелство,което бяха създали щеше да просъществува.Тя излезе от къщата и на изхода се обърна и каза:
-До утре,Рокси.
А после продължи по малката уличка.

-О здравей,Селена!Благодаря за пая!-наистина се изненадах от посещението.Неочаквах да се сдобия с толкова любезни съседи .Веднага побързах да се представя.
-Аз съм Рокси.Искаш ли да влезнеш вътре?-след като се запътихме към хола се ситих,че и тя е от мажоретния отбор и веднага допълних:
-Ти си главна мажоретка,нали?-защо ли питам тя е една от най-добрите,наистина си личеше,че има талант.След като Сел ми отвърна положително на въпроса,тя седна на дивана,а аз нарязах пая и го поднесох.Докато сипвах кола й казах,че живея сама.После седнах до нея и опитах от вкусния и ароматен пай.
-Ммм...много е вкусно!Майка ти готви прекрасно!-наистина пая беше много вусен.Отдавна не бях яла домашни храни,нямаше кой да ми готви,а пък мен не ме биваше по тази част.

След като Сел ме попита за мнението ми относно новия танц,още веднъж се уверих,че е много добър капитан.Винаги се интиресува дали всички сме съгласни с решенията,които взима.Естествено новия танц както винаги беше много добре измислен и с удоволствие го учех.Затова веднага и отвърнах:
-Да,наистина много ми харесва!Както винаги си избрала страхотна музика,а съчетанията са невероятни!-усмихнах се широко и добавих-А майка ти може ли да прави курабийки?-и се засмях

-Мда не се и съмнявам,че нейните курабийки са най-хубавите на света.-отвърнах аз усмихнато.Сел ме попита къде съм живяла преди.Аз оставих чинията на масата и продължих:
-Родена съм в Три Хил.Но преди три години се преместих със семейството си в Ню Йорк временно.Тази година се върнахме и за рождения ми ден ми подариха тази къща.И както вече ти споменах живея самостоятелно.Липсваше ми Три Хил,затова сега съм много щастлива,че отново съм тук.
След като й разказах "моята история",реших да я попитам нещо за нея.
-А ти?Отдавна ли живееш тук?Защото ти си доста популярна в училище?А кото говорим за това,с какво друго се занимава един капитан освен с танци?

Селена ме попита за хобитата ми и аз побързах да отговоря:
-Аз обичам много да слушам музика и да ходя на партита.Скоро мисля да започна уроци по китара,но не мога да си нареря учител.-и като заговорих за това,реших да я попитам дали познава някой,който може да ме научи.
-А ти случайно да познаваш някой,който може да ми стане учител?Ако можеш да ми помогнеш ще ти бъда много благадарна.