Къщата на Ашли Дарвин

Отвън изглежда така:


Стълбището към втория етаж:


Всекидневната:


Кухнята:


Спалнята на родителите:


Нейната стая:


Стаята на брат и:


Баните:


и

Беше слънчев следобед, а аз си стоях вкъщи.. Доста време не бях излизала с никого. След краткото ми пътешествие с Марк до Ню Йорк бях заминала с родителите си за няколко дни на почивка. Бях решила и да посетя стария си град, където се видях с приятелите си. Престоях и там и известно време, затова бях позагърбила живота си в Трий Хил. Дори ми се струваше, че не съм се срещала с никого от града с месеци..
Лежах на леглото си с купа сладолед в ръка и се чудех какво да правя. Спомних си за Марк и краткото ни, но незабравимо пътешествие до Ню Йорк. Марк ми липсваше и реших да му звънна. Взех телефона си и отначало, след като набрах номера, нямаше отговор. Точно преди да се отчаям, Марк вдигна и ме поздрави с веселяшки тон.
- Хей, Ашли! Как си, не сме се чували от одавна? - ведрата нотка в гласа му успя да ме разведри
- Добре съм Марк.. ъм.. искаш ли да излезнем? - предложих импулсивно. - Да се разходим някъде, или.. ако искаш просто мини през нас.. ще ти покажа дома си! - Предложих му и когато той отвърна че е свободен и приключихме разговора, станах да приготвя нещо.

Телефония разговор,който проведе с Ашли му се отрази доста добре и се радваше,че отново я чу.Нямаше как да забрави пътешествието им до Ню Йорк перди месец,където си бяха изкарали чудесно.Наложи се на момичето да отсътства за известно време от градът,така че в последните няколко дни не мофаха да се чуят зараид нейната ангажираност.
Сега му стана приятно,че чу гласът й и още по-хубаво,когато се уговориха да се срещнат.Досега не беше имал възможността да види къщата й,така че реши да се приготви по възможно най-бързия начин,за да не я кара да чака.
У тях нямаше никого и затова Марк остави бележка ,чрез която предупреждаваше родителите си къде ще бъде за следващите няколко часа.Щом приключи с приготовленията,той излеез навън и се отправи към домът на приятелката си.
Много подробно му беше обяснила как ще стигне до тях и за около двайсет минути вече се намираше пред великолепна къща с страхотен изглед към гората,а около нея се бяха разпобожили дузина дървета и малка градина.
Отиид до вратата и се ослуша,но не се чуваше никакъв звук и затова натисна леко звънецът отвън и зачака да му отвотрят.

Бях приготвила любимия си кекс. Обичах да се занимавам с подобни неща, а и мисля, че ми се удаваше. Рецептата му не беше трудна и приготовлението му не отне повече от 20 минути. Тъкмо го бях изкарала от фурната и го нарязвах на парчета, когато звънецът звънна. Зарадвах се, че съм успяла да се приготвя преди Марк да се появи, затова просто свалих престилката си и се запътих към вратата. За разлика от по-рано този ден, бях в добро настроение, защото знаех, че ми предстои да се забавлявам.
- Здравей Марк! Радвам се, че си успял да се ориентираш по пътя за дома ми! Влез! - Марк влезе и се запътихме към всекидневната, където обикновено посрещахме гостите си. Заприказвахме се и му поднесох от току що готовия домашен кекс, надявайки се да му хареса.
- Е, разкажи ми какво ново около теб? Не сме се виждали от одавна.. - попитах го

Като истинска домакиня го посрещна Ашли и когато влезе вътре,видя захвърлената преситлка и с усмивка каза7
-Ти случайно да не се изяваваш като кулинарка за мен?-попита той и неочакваше да попадне на такива способности у нея.Едва ли всяко богато момче ще иска да захвърли кичозните си дрехи и бижута и да ги замени за престилка.
-Нещо такова,но ми доставя голямо удоволстиве и смятам,че добре се справям-без излишно самочуствие добави тя.
Къщата и беше прекрасна,а да не говорим и отвътре,момчето остана поразен о т всичко наоколо,вероятно приятелките й умира от завист какъв до има и как родителите й се грижат за нея.
Влязоха в вескидневаната и щом се настаниха,двамата приятели започнаха да разговорят и да се осведомяват кой какво е правил през това време,докато не са се сращали.
-Имам лоши новини-започна сериозно момчето и не знаеше как да започне.Вероятно тази новина щеше да я разстрой,но не искаше да крие нищо от нея и трябваше да го признае.Претърпях малък инцидент преди около седмица и сега нямада мога нищо да правя,тоест работата ми в кафенето и училището засега отпадат от плановете ми.

Това, което той ми каза, ме учуди много. Дойде като гръм от ясно небе, защото не бях и предполагала, че подобно нещо се бе случило. Вярно е, че напоследък не общувах много, но все трябваше от някъде да съм подочула нещо. Обзе ме чувство за вина за отсъствието ми и за това, че не съм разбрала и помогнала на време. Веднага си помислих най-лошото.
- Наистина ли Марк? - гласът ми звучеше по-тих и уплашен - Какво се е случило с теб? - вътрешна паника успя да ме обземе. В главата ми за секунди успяха да се извъртят десетки предположения за случилото се, кое от кое по-лоши. Няколко пъти си повторих, че щом той е тук сега и не изглежда толкова зле, значи всичко вече е наред. Това успя да ми помогне малко. - Разкажи ми!

Нямаше намерение да я плаши по такъв начин и побърза да я успокой,за да не си помисли,че е било нещо сериозно с фатални последици.Това,което беше станало си беше истински шок за него и не искаше да се сеща за него,щеше да си остане едно неприятно изживяване, което до такава степен разстрои родителите му,че имаше вероятност да заминат оттук.
-Със две думи ме блъсна камион,докато се връщах от посещение при братовчед си и тъкмо когато вече бях на моята улица,ненадейно откъде се появи и така връхлетя върху мен,че не можах да се томестя и ме блъсна.Наложи се да бе заведат в болницата и няколко дни бях в безсъзнание,но съм извадил късмет и не се наложи да ми правят операция.
Разказатъ му наистита си беше доста страшничък,но все пак не искаше да я плаши и увери,че вече е добре и е по-добре,но засега няма да се занимава с никаква работа.
-Ще ми направиш ли една услуга,докато се възстановя ще намериш ли човек,който да ме замести в кафенето,защото не искам госпожа Карън да се справя с всичко сама?

- Разбира се, аз самата мога да те заместя! Лято е, засега имам доста свободно време, а и Карън е чудесна и с радост ще и помагам. - отвърнах отговорно. - А и така ще продължим благотворителната сметка, която откри в Ню Йорк. Ще се радвам да стана част от това!
Марк се усмихна широко, но в усмивката му си личеше лека болка. Той беше работливо момче и вероятно съжаляваше, че сам не може да работи. Вероятно в този момент си припомни всичко, което му се беше случило. Не исках да говоря за това, за да не го карам отново да се връща в онзи ден, но знаех, че е било страшно. Дори се чудех как не е получил траен шок от сблъсъка с камиона. Помисляйки си всичко това, аз отвърнах на усмивката му вече не толкова жизнерадостно.
- Е, кога започвам? - трябваше да се върна на темата, преди да е станало неловко. - Вече нямам търпение!

Това беше чудесна новина,знаеше че Ашли е работливо и трудолюбиво момиче,така че не се съмняваще,че ще го земести в кафенето и хората веднага ще я харесат.Освен това тя знаеше, че преди да заминат за Ню Йорк,беше го помолила да говори с нея и да я убеди да дойде да работи при нея.
Ето сега нещата се нареждаха чудесно,така че нямаше да се безпокои за това и Ашли вече спокойно може да започне работа.Неприятното беше,че през повечето време трябва да стои вкъщи със известни изключения,така че се налагаше ако иска да го види, да дойде при него или пък по телефона да си приказват.
-Страхотно,знаех си,че няма да ме разочоровш-отвървна момчето щом болките преминаха.Мисля,че няма да има никакъв проблем да започнеш в четвъртък,тъй като вероятно ще следваш моя график-понеделник,сярда и четвъртък-обясни й Марк и ето една чудесно съвршена работа и възможност приятлеката му да поработи малко,въперки че си беше по-скоро забавление да си част от това кафене.
-А ти през това време какво ще парвиш,няма ли да ти е скучно?-попита го Ашли,която вече беше започнала да подозира,че той просто няма да издържи да бездейства,не беше в природата му.
-Ще си почивав и ще се отдам на малко по-дълга ваканция.Ако ти осатав време,можеш да ми се обаждаш и да ми идваш на когти,за да ми разказваш какво става в градът.

- Разбира се, ще идвам често. Ще е тъжно, че няма да можем да се разхождаме из града, но пък ще имаме достатъчно време да си говорим. Радвам се, че и аз ще мога да свърша нещо полезно. - усмихнах се искрено. Наистина бях щастлива затова, но и някак си ми беше неловко, че му взимам заниманието.
- Искаш ли да ти покажа нещо интересно? - реших да разнообразя и забързах към стаята си. Върнах се с рисунка в ръка, изобразяваща нещо абстрактно, не същуствуващо реално. Рисунката беше мое дело, плод на дългите часове, прекарани в стаята ми.
- Изглежда.. интересно - коментира Марк, но по погледа му личеше, че е объркан
- Вероятно се питаш какво е. Нищо.. всъщност е това, на което сам го опреличаваш, плод на твоето въображение. Странно е, знам. Рядко рисувам, но обичам да правя такива неща - нереални. Да провокирам въображението. Е, на какво ти прилича?

Досега не се беше сблъскалл с подобно нещо и определно беше заинтригуван от рисунката,която на пръв поглед не значеше нищо.ашли досега не му беше казала,че рисува и докато се опиташе да си представи на какво прича нарисуването,интересно дали няма да му е подготвила и някоя друга изненада.Той също обичаше рисуването,но нямаше възможност д аходи на уроци,за да си усъвършенства познанията в тази област,така че си остана обикновен запалянко.
Не разбираше какво е това,но трябваше да й го признае беше чудесна и вероятно ако продължи да се занимава с това професионално, в бъдеще може да направи кариера.
-Хайде,успя ли да си предсатвиш на какво ти прилича?-подкани го Ашли,щом видя,че се затруднява.
Това беше нещо като пъзел,само че той самият трябваше да си представи неговият виртуален образ.
-Прилича ми на хвърчило или не,по-скоро на статуя на момиче,което плачи и има върху главаат си диадема-определно въображението му започна да работи и честно казано много му се исакше да види подобна фигура.

- Добре се справяш, имаш въображение - похвалих го аз - Повечето хора биха казали просто някакви цветни геометрични фигури. Интересно предложение.. Това ми е нещо като хоби. Ти си първият, който научава за това. Идеята е не в рисуването, а в проявата на въображение, която провокира. - след кратко мълчание, реших да сменя темата - Искаш ли да се разходим? - предложих жизнено, но после си спомних за проблема, който Марк имаше и продължих неуверено - Времето е хубаво, но ако е трудно за теб..

-Само мога да те похваля за това твое начиание и не ес отказвай от него,сигурен съм,че ще пожънеш успех-похвали я той,който наистина се радваше за нея и беше доволен,че се занимава с нещо,което й допада,а не си губи времето в търсене на гаджета,гримиране или пък клюки със пирятелки.
-Много мило от твоя старна,радвам се,че ти хареса-отвърна Ашли,която за него си беше една млада дама с голямо въображение и творчески идеи за бъдещето.
Беше сигурен в нея и от цялоот си сърце есе надяваше да реализира свойте планове и мечти и някой ден да бъде на върха.
Тя му предложи да се поразходят малко навън,защото времето изглежда прекрасно и ако иска може да се поразходят.
Но оммичето млъкна веднага,защоот се сети за пробелмът му,но Марк не възнамеряваше да й разваля настроението и каза:
-Ти си чудесна приятелка,радвам се че си до мен и разбира се,че ще дойда с теб.Само нали разбираш,нека да сме по-наблизо,защото мното се уморявам напоследък заради дългите разстояния.Тъкмо ми се пие нещо студено,защото ожаднях,съгласна ли си?